Вратарят на Ливърпул Пепе Рейна коментира представянето на своя Ливърпул така: "Ние сме млад отбор. Трябват ни поне 20 мача, за да се опознаем и да почнем да печелим". Голям клуб, като мърсисайдци има сериозни проблеми и се мъчи да изплува и да надрастне себе си. Какво да говорим за най-стария български отбор тогава. Да ви напомням ли, че до вчера нямахме отбор, нямаше какво и кой да подкрепяме, а стояхме пред стадиона и бойкотирахме, за да си върнем нашия Ботев Пловдив. Искахме го толкова силно, че бяхме готови на какви ли не саможертви само да го видим, да го почувстваме, да бъдем близо до него, където и да се намира той, в която и група да играе.

Е, постигнахме го. Имаме Ботев, имаме клуб, имаме и стадион. Какво повече ни трябва. Историята? Славата? Величието? Всички живеем още с изминалите години и сякаш пропуснахме да видим, минавайки като бърз влак, нашия Ботев Пловдив, който се сформира на 1-ви юли и за по-малко от месец вече беше боеспособен. Чертаят се планове, иска се много - винаги.

Но, нали всичко почва от начало. Нали всеки ден градим един нов етап на развитието си. Това май почна леко да се позабравя. Нужно ни е да паднем, да се огледаме, да видим кои сме, да разберем, че не сме безсмъртни. После пак да станем, да си подадем ръка и да тръгнем напред. Без псувни, без истерии. Така се става отбор, трябва да се научим да губим, иначе е нереално. 

Ботев е велик клуб, и каквото и да се говори заслужава публиката си. Тя е истинска. Понякога скача, псува, нагрубява, но е там винаги, там, където трябва да е. Искаме да изкореним всяка груба дума към жълточерните. Когато те са на терена, всяка лоша дума е излишна. Нужна им е само подкрепа. А после, ако не сме доволни има критика, градивна, която всеки може да се поучи и да се замисли.

А вие, 23-мата, които носите на гърдите си историята, не се възгордявайте. Играйте всеки мач като за последно. Играйте за Ботев, за Пловдив, за вас самите. Днес вие изпуснахте един огромен шанс. Като млад отбор имахте нужда да се изправите срещу по-опитни отбори и да премерите сили. Да доведете на Колежа, който ще да е от България, да трупате опит, да се борите със зъби нокти, за да сте подготвени след 2 години да атакувате нещо по-сериозно. Уви, шансът днес не бе на наша страна. Мислихме, че ще ни е лесно, но явно се лъжем. Даже бих казал, че е коварно. Коварно е да паднеш за купата, на Колежа от такъв отбор.

И все пак най-важни са изводите. Ние имаме цел - да преминем в по-горна група. Това е не просто задължително, това е минимума. Над това стои вече обиграността и опита, който може да се извлече. Тук трябва да е на ход Марин Бакалов, който трябва да си извади оценките, сам за себе си и да гледа само напред. Каквото е било, било. Искаме честна и открита игра. Искаме да знаем, че имаме отбор, който утре спокойно ще влезе в А група.

Пловдив жертва една купа днес, няма да жертва Ботев. Ти никога няма да си сам.