30 септември е една от паметните дати в историята на Ботев Пловдив. На нея, през 1981 година, любимият ни клуб постига знаменита победа над Барселона. Пред повече от 50 000 зрители, на препълнения 2 часа преди началото на мача стадион „9 септември” /сега стадион „Пловдив”/, „жълто-черните” бият европейския и световен футболен гранд с 1:0 и постигат един от най-значимите успехи в клубната история. Точно 30 години по-късно връщаме лентата назад, за да си припомним победата над испанския клуб, който е най-големият футбелн доминатор през последното десетилетие...

През 1981 жребият в турнира за Купата на Националните купи (КНК) отрежда силният отбор на Барселона за съперник на Ботев. Показателен за класата на Барса в онези години е резултатът в приятелската среща между каталунците и тогавашния световен шампион Аржентина (1978). Мачът завършва с победа 1:0 за "блауграна" след гол на бившата "Златна топка" Алан Симонсен. В състава на треньорското светило Удо Латек, освен обявеният за футболист на година за 1977 датчанин, личат имената на немския национал Бернд Шустер (еврошампион с ФРГ през 1980), аржентинския национал Суврия, испанските национали Алесанко, Херардо, Естебан, Санчес и Виктор. В атаката е звездата на “половин Испания” – централния нападател Кини, станал жертва на лична драма. Той е отвлечен за откуп и седмици е държан в неизвестност от похитители си. За мнозина привърженици на Барса това е една от причините отборът да загуби шампионата тогава. Същата година обаче Барселона печели безапелационно Купата на Краля след 3:1 на финала в Мадрид срещу тима на Спортинг Хихон.

Освен срещу традициите и международните успехи на Барселона, "канарите" се изправят и срещу финансовата мощ на каталунците, демонсрирана с отмъкването на испанския национален защитник от Лас Палмас – Херардо. За селекция преди сезона са дадени 3 500 000 долара за вратаря Урути от Еспаньол и нападателя Моран от Бетис, за треньор пък е привлечен Удо Латек от Борусия (Мьонхенглабдах). Немецът е привлечен с годишно заплащане два пъти по-голямо заплатата му в Бундеслигата. Единствената несполука на трансферния пазар Барселона претърпява при опита си да привлече двукратния носител на "Златната топка" за 1980 и 1981 Карл-Хайнц Румениге. Звездата на Байерн, въпреки предложените 4 милионна долара, отказва да се прехвърли в испанския гранд. Именно срещу този гранд на световният футбол се изправя Ботев Пловдив на 15 септември 1981 година. На наскоро ремонтирания за Световното`82 стадион "Ноу Камп"“ двата отбора излизат със следните състави. 

БАРСЕЛОНА: 
1.Артола, 2.Херардо (82-Мигели), 3.Олмо, 4.Маноло, 5.Алесанко, 6.Виктор, 7.Алън Симонсен, 8.Бернд Шустер, 9.Кини, 10.Естеа (65-Моран), 11.Естебан. 

БОТЕВ: 
1.Вичев, 2.Пики Юруков, 3.Наско Маринов, 4.Блангев, 5.Митко Младенов, 6.Коста Танев (77-Петър Димитров), 7.Коце Костадинов, 8.Жоро Славков, 9.Краси Манолов, 10.Зехтински (85-Хорозов), 11.Мери Бакалов. 

Голове: 1:0 Кини (26), 2:0 Симонсен (28 ), 3:0 Шустер (38 ), 4:0 Симонсен (78-дузпа), 4:1 Славков (83). 
Съдия – Хоуп (Шотландия); 
Ноу Камп – 30 300 зрители. 

Играта на Ботев е оценена високо от специалистите и запалянковците, въпреки загубата с 1:4. Барселонският вестник "Спорт" дава следната оценка на своя вратаря в мача: "Спаси три гола и игра много добре". За малцината българи, присъствали на срещата, спасените от вратаря Артола чисти голови положения са пет. В Барселона "канарчетата" имат повече възможности за гол отколкото обикновенно създава като гости в българското първенство. Самият мач започва доста обнадеждаващо за пловдивчани. Със самочувствие, въпреки голямото име на противника, и със спокойно разиграване на топката те неутрализират традиционния домакински натиск. Две бързи контраатаки стряскат каталунците и в 12-та минута Краси Манолов с хубав далечен пас извежда Бенкса Славков в удобна позиция, но вратаря спасява шута на нашия нападател. Малко по-късно мощен пробив на Костадинов елиминира защитата и вратаря, но Манолов улучва гредата вместо опразнената врата!!! Стреснати от силната игра на българите, испанците се вдигат на щурм и с изключителна подвижност, съчетана с непрекъснна смяна на местата между Симонсен, Виктор и Естеа успяват да разбият "жълточерната" отбрана. Румен Юруков-Пики увисва срещу дублиращите се крила Естебан и Естеа, централните защитници Наско Маринов и Митко Младенов губят синхрона помежду си и опитните майстори Кини, Шустер и Симонсен решават всичко в своя полза за 15 минути. Играта на Шустер в това първо полувреме е оприличена от специалистите като "еталон за утрешния ден" – бърза обработка на топката, мигновена реакция и ориентировка, уникално прецизни пасове. В онзи мач се отличава над всички още един футболен майстор датчанина Алан Симонсен. През втората част, футболистите ни се отърсват от натрапчивата мисъл за очертаващ се разгром и играят напълно равностойно като показват хубава и зрелищна игра. Едва в края на мача нашата "златна обувка" Славков успява да запише името си редом до големите "пикадори" на Барселона Симонсен, Кини и Шустер "в ноща на голмайсторите", както я нарича вестник "Спорт" (Барселона). 

Реваншът се играе на 30 септември 1981 г. пред рекорден брой зрители на "Голямата къща": 

БПФК: 1.Кирил Пейчев, 2.Пики Юруков, 3.Младенов, 4.Блангев, 5.Хорозов, 6.Коста Танев, 7.Коце Костадинов, 8.Славков, 9.Краси Манолов (78-Трифон Пачев), 10.Зехтински (71-Митко Аргиров), 11.Мери Бакалов. 
БАРСЕЛОНА: 1.Артола, 2.Рамос, 3.Олмо, 4.Маноло, 5.Алесанко, 6.Виктор, 7.Симонсен, 8.Шустер, 9.Кини, 10.Естеа, 11.Естебан (67 – Санчес). 

ГОЛМАЙСТОР: 1:0 – Славков (35). 

Съдия – Шотерс (Белгия) 
Жълти картони: Костадинов, Юруков, Блангев (БПФК), Виктор (Барса) 

Младият отбор на Ботев Пловдив (Пики Юруков, Митко Младенов и Мери Бакалов нямат навършени 20 години, Коце Костадинов и Славков са на по 21) е на път да направи невъзможното срещу Барселона. При резултат 1:0 (майсторско изпълнение на Славков от пряк свободен удар) реферът Шотерс отменя редовен гол на Костадинов в 40-тата минута. Малко преди това е подминато нарушение срещу Коце в наказателното поле. С малки промени в двата състава от първия мач отборите на Ботев и Барса изнасят отново зрелищен двубой. На вратата Пейчев е заел мястото на Вичев, а със Славчо Хорозов пловдивската защита е по-спокойна и сигурна. Новото име в състава на Барселона е Рамос, който заедно сьс съотборниците си не успяват в този мач да се противопоставят на развихрилите се "канари". Футболистите от ариегарда Хорозов, Блангев и Юруков осигуряват надежден тил, а силната игра на Коста Танев (заедно със Славков най-добрия на терена) и останалите от халфовата линия развенчават световните звезди Шустер и Симонсен. Удо Латек, явно респектиран от майсторството на Славков и компания, е насочил усилията на своите възпитаници към внимателна защитна игра. За неутрализиране на атаките на "Plovdiv" са възложени дефанзивни функции на офанзивния халф Виктор, персонално пазещ Славков. С поредица от ъглови удари испанците са натикани в пенала пред тяхната врата. В този момент от мача на два пъти не се намира никой да засече топката в опразнената мрежа.
След почивката Барселона не променя своята игра изпъстрена с доста нарушения и бавене на играта. Едва в края на мача испанците се опитват да позакрепят реномето си на голям отбор, но плахите им опити завършват с неуспех. В крайна сметка фаворитът от Каталуня продължава напред в турнира. За младият отбор на Ботев Пловдив (АФД Тракия по това време) остава гордостта от достойното представяне срещу един от най-мощните клубове в Европа. 
В следващия кръг Барса елеминира състава на Дукла Прага (чешкия вариант на ЦСКА) след 4:0 и 0:1 в двете срещи, а в последствие печели и турнира. Финалът за КНК е на 12 май 1982 в Барселона между отборите на Барса и Стандард Лиеж, завършил с победа за каталунците с 2:1.

Преди първия мач в Барселона екип от местна телевизия и журналисти от испански списания и вестници пристигат в България специално заради Славков. По онова време той е носител на "Златната обувка" за голмайстор на Европа и предизвиква голям интерес на Запад. Години по-късно Бенкса споделя: "Тогава за пръв път осъзнах какво е да си звезда. Те дойдоха да ме гледат в Петрич, бихме ги с мой гол и след мача направихме интервюта, снимаха ме в Пловдив със "Златната обувка". Когато отидох с отбора за първия мач в Барселона ми подариха вестници и списания в които имаше мои снимки и статии за мен. Подобно отношение на уважение и почит към таланта бях преживял преди това само при награждаването ми от "Франс Футбол" в Париж...".